Религията като форма на обществено съзнание е играла и продължава да играе важна роля върху обществено-икономическото развитие на Балканския полуостров. Тя е един от основните фактори, въздействащи силно върху културното развитие на народите, етническото им самоопределяне и поведение (включително и репродуктивното). Думата религия е от латински произход и означава благочестие, набожност, святост.

Днес населението на Балканския полуостров изповядва три основни религии: християнство, ислям и юдейство. В последните години (след 1989 година) в страните от полуострова навлязоха и т.нар. нетрадиционни религии (секти). Някои от тези религии са производни на християнството.

Християнството е най-широко разпространената религия на Балканския полуостров. Християнството възниква през І в.пр.н.е. в източните провинции на Римската империя. След разпадането на Римската империя през 393 година се извършва първото разделение на християнството на две основни направления – католици и православни християни. Тяхното разпределение по територията на Балканския полуостров е неравномерно. Католиците заемат западните територии на полуострова, а православните християни заемат източната част на полуострова.

Двете форми на християнството се разграничават по някои несъществени признаци. През Средновековието католиците се свързват с институцията на Инквизицията.

Поради тази причина през ХVІ в. от католиците се отделят протестантите. Те заемат главно западните части на Европа, но отделни представители на това движение се наблюдават и по територията на Балканския полуостров.

Ислямът е другата широко разпространена на Балканския полуостров. Тя възниква през VІІ в. Ислямът също се характеризира с две основни направления – сунизъм, което се явява ортодоксално направление, към което принадлежат 92% от мюсюлманите в света. Те са основната част от изповядващото исляма население на Балканския полуостров.

 Другото направление е шиизма, което днес е разпространено в страните от Близкия изток. Ислямската религия въздейства много силно както върху етническото самосъзнание на изповядващите го, така и върху тяхното репродуктивно поведение. Това намира ярко изражение и на Балканите, където мюсюлманската общност нараства с най-бързи темпове.

Юдеизмът е една от националните религии, разпространени на Балканския полуостров. Броят на нейните последователи не е много голям, но това е свързано с тяхното избиване и изселване по време на Втората световна война.

Разпространението на религиозни общности на Балканския полуостров е много разнообразно в различните страни. Различията в религиозно отношение се дължат главно на етническите различия и историческото минало на отделните страни.

Най-голямо е етническото разнообразие в Съюзна Република Югославия. Тази разнородност е породена от факта, че в територията й се включваха всички страни от западната част на Балканския полуостров. Сега Съюзна Република Югославия е населена от: сърби, албанци, черногорци, мюсюлмани, цигани и други. Въпреки голямото разнообразие на етническите групи се открояват две основни религиозни общности – християнска общност и ислямска общност.

Християнската общност е представена от православни християни и католици.

Православните християни са с определено превъзходство, което се обуславя от факта, че сръбският етнос е доминиращ в страната.

Католици са предимно унгарците, населяващи областта Войводина с етнически малцинства. Другата е областта Косово, която е заселена предимно от етнически албанци (изповядват исляма).

Числеността на албанците в Косово нараства с бързи темпове, като само за около 20 години от малцинство в области станаха доминиращи – сега от близо 2 млн. души в Косово 73188; са албанци, което стана причина за възникване на военни конфликти. С тях се “отвори” още едно огнище на военни действия, водени между християни и мюсюлмани.

Албанското население успя да извоюва полагащите му се права, получи по-големи правомощия и се превърна не само от малцинство в мнозинство, но и от управлявани в управляващи.

Освен етнически албанци, които изповядват исляма, съществува и коренно сръбско население, което е било помохамеданчено през годините на турското иго. Така ислямската общност в Република Югославия представлява около 20% от населението на страната.

Представителите на други религии съставляват около 0.5% от населението на Съюзна Република Югославия като превес имат представителите на юдеизма.

Македония е страна, в която християнството е широко разпространено, то представлява около 70% от населението.

Ислямската общност е представена предимно от етнически албанци, които съставляват около 25% от населението. Към тази общност се включва и турското население, останало от турското робство в Македония.те съставляват около 5%.

Друга бивша Югославска република с нееднородно по отношение на религиите население е Босна и Херцеговина. В нея християнската общност има сравнително малък превес над ислямската, като съотношението е 56% към 42% в полза на християните.

Християнската общност е представена от сърби и хървати, като първите са източноправославни, а вторите – католици. Големият брой на сърбите се обуславя от факта, че Босна и Херцеговина е бивша югорепублика и че сърбите участват в етническия състав на почти всички свои републики.

И в тази република се водеха военни действия по политически причини, които преминаха и на религиозна основа между сърби (християни и мюсюлмани). Военните действия се прекратиха и сега тези две общности живеят в една обща държава.

За разлика от Босна и Херцеговина Румъния е еднородна държава в религиозно отношение. Преобладава християнската религиозна общност, която е представена в трите си форми – православни християни, католици и протестанти.       

Православната религия се изповядва от приблизително 99% от населението на страната. Делът на изповядващите исляма е много малък – под 0.5%. това се дължи на малкия брой на турското малцинство в Република Румъния, което заема предимно земите на Северна Добруджа.

Румъния е единствена от балканските страни, в която е регистриран брой на протестантите. Те представляват около 1% от населението на страната. Това се дължи на германското малцинство, населяващо западната част на страната.

България е страна със сравнително голямо разнообразие на религиозните общности. Това се обуславя от голямата етническа пъстрота в страната. Официална религия в страната е християнството.

Християнството, което е представено от източноправославното си течение. Малък е делът на християните католици. Християнската общност е представена от 87% от населението.

Сравнително висок е делът на изповядващи юдейската религия. Те са около 1% - България е единствената страна, която спасява своите евреи по време на Втората световна война. Делът на изповядващото исляма население не е голям. Те съставляват 12% от населението на страната.

Ниският дял на мюсюлманското население се дължи на т.нар. възродителен процес проведен през 80-те години. Характерна е тенденция за увеличаване на дела му поради високия естествен прираст.

Западната част на Балканския полуостров или по-точно територията на Република Хърватска и Република Словения се населява предимно от християни (католици). Делът им е над 98% от населението на тези държави.

Това се обуславя главно от факта, че са били по-изолирани от турската инвазия през Средновековието.

Предимно католическата ориентация на населението се дължи на близостта на тези държави до Западна Европа и Ватикана.

Пълна противоположност на западни (или по-горе споменатите държави) се явява Албания, където почти 99% от населението изповядва исляма. До неотдавна тя беше единствената страна в Европа, чиято национална религия беше ислямската (с изключение на Турция).

Има представители на гръцкия етнос. В страната има и малка група етнически българи, които изповядват предимно исляма.

Представителите на православното течение на християнската религиозна общност населяват предимно югоизточните части на страната, а католиците – северозападната част. Това се обуславя от наличието на силни християнски общност по нейните гранични райони.

Такава силна християнска общност се намира на територията на Република Гърция. Християнската общност в Гърция е наследник на Древна Византия – люлката на православното християнство.

Днес в Гърция 97% от населението изповядват православното християнство. Гръцката църква е първата самостоятелна църква,отделена от Ватикана. Години наред гърците са се опитвали да завземат съседни територии като България и да наложат гръцкия модел на тази религия.

Наличието на толкова висок процент на християните се дължи главно на силната националистическа политика, която провежда Гърция. Тя не признава малцинства и етнически групи в нейната територия.

 По официални данни гръцкото население съставлява над 95% от населението на страната. От малцинствата признават предимно турското. В близкото минало Гърция водеше политика на създаване на нова етническа група, т.нар. помаци. Тази политика се водеше с цел премахване на етническото българско население в Егейска Тракия.

Вземайки предвид особеностите на религиозните общности на Балканския полуостров, можем да направим следното заключение: на Балканския полуостров преобладава християнското население, представено от източноправославното течение на тази религия.

То е съсредоточено в източните и централни части на полуострова, а католиците са съсредоточени в западните части. Делът на християнската религиозна общност ще се запазва, дори в някои страни се наблюдава тенденция на намаляване на дела и поради ниския естествен прираст на населението.

 Ислямската общност се увеличава с бързи темпове, поради високата им репродуктивност, налагана от тяхната религия. Увеличава се броя на страните, в които официалната религия е исляма. За съжаление се наблюдава и една негативна тенденция на увеличаване броя на т.нар. нетрадиционни религии (секти). Това стана възможно в следствие на “отварянето” на духовния живот на населението на страните от Балканския полуостров след 1989 г.